Структура и модернизация на домашната култура

Структура и модернизация на домашната култура
24 август 2023

Когато говорим за модерен начин на живеене, за модерно разпределение на жилището и пр. , не се замисляме - от кога са тези придобивки. Сравнително другите постижения на културата, трябва да признаем, че тия за домашната култура са сравнително млади…

Разделянето на жилището в отделения за живеене и такива за домакинската работа, е започнало във Франция едва при Лудвиг XIII и Лудвиг XIV. При това, разпределението се е придържало към класическата форма на постройката, при която се съблюдава пълна симетрия. Главната грижа тогава е била — да изглежда къщата красива и симетрична отвън. В плана влиза на първо място едно антре, което води в един неголям салон (сегашния „хол“). Към него се присъединяват приемния салон и трапезарията, а от двете страни — две крила: едното със спалните, другото с кухнята, килери, офис и пр.

Тогава изискванията на симетрията и на понятията за външна красота на постройката са били за сметка на удобствата на жилището се е гледало повече като на място „за показ“. Затова не се е смятало, например при определяне мястото за врати и прозорци, дали останалите цели стени позволяват да се наредят добре мебелите и дали така пробитите с врати и прозорци стаи отговарят на своето предназначение като домакински помещения.

Стълбата също така не е била само една необходимост, за да се отиде от един етаж на другия, а е била едно от главните украшения на постройката. Затова е бивала поставяна на тази страна, между които черпи предимно своите сюжети. Интересни са опитите за по-сложни композиции, нещо на което малцина художници у нас се решават.

Във всеки случай, още в средата на деветнадесетия век, в епохата на стила Бидермайер, се чувства модернизация, вече в начина на мебелирането едно голямо разбиране на удобствата: масичката за работа на домакинята е винаги на подходящо място до прозореца, леглото — в най-отдалечения от него кът, огледалото — закачено на стената между двата прозореца и пр.

В миналия век също така е направен един голям скок, по отношение на домашното осветление. Преди около сто години кандилото и лоената свещ, са били заместени с стеаринови и ароматизирани свещи.

През 1860 година има вече петролни лампи с плосък фитил, после идва въздушният газ за осветление, който около 1890 година почва да се заменя с електричеството. Днес никой не помисля, че само преди сто години светът е тънел в мрак. Не по-малко чуден е и напредъкът в начина на отоплението. Идеята да се отопляват жилищата с топъл въздух е много стара. Тя е била проучвана и през половината на миналия век.

Обаче дори и до края на същия век мнозина с съветвали много сериозно „лековерните“ да не се лъжат да се отопляват с горещ въздух или топла вода. Във всеки случай, печки, съединени с комин, се появяват най-напред в деветнадесетия век. Тяхното усъвършенстване постоянно напредва, докато се е достигнало до днешните печки, иззидани отвътре с огнеупорна глина и приспособени да горят „вечно“, като след това били изместени от стайните камини, подово отопление, парно отопление или съвременните климатици.

Не ще ѝ съмнение, че най-удобно отопление си остава централното, но пък и с тия нови типове печки и отоплителни електроуреди, отоплението е много по-икономично и по-пълно.

Колкото и важна и неизбежна да е домакинската работа, трябва да си признаем, че твърде късно хората са почнали да се замислят за нейното улеснение и усъвършенстване, както и за създаването на един по-приятен домашен живот.

Днес за образец на най-напреднала домашна култура се взима Америка. Може и да ни е криво, че ние не притежаваме всички ония улеснения, с които разполага нашата западна приятелка, но като си спомним нашето детинство, а още по-вече — разказите на майките и бабите ни, трябва да сме доволни, че за няколко поколения сме постигнали и толкова.