Видове краста по растенията

Видове краста по растенията
26 юни 2024

Обикновена краста (Rctinomyces scabies).

Обикновената краста е широко разпространена в България, но общо взето, тя причинява незначителни загуби.

 Признаци. Крастата напада само подземните части на картофа — главно клубените. Първият признак на крастата е появяването на малки кафяви, подути петънца по повърхността на клубените. Тези петна нарастват бързо и добиват грапава повърхност и неправилна покрайнина. Отделните петна често се преливат и могат да покрият голяма част от клубена. Те могат да бъдат плитки, дълбоки или дори изпъкнали. Крастата може да проникне до 5—6 мм. навътре в клубена. Крастата представлява едно повърхностно заболяване и сама не причинява загниване на клубените. Различни дребни животни и насекоми се заселват също в краставите петна и дупки и допринасят за тяхното разрастване и задълбочаване.

Причинител. Обикновената краста се причинява от плесента Actinomyces scabies, която може да се види по току-що извадени млади клубени като един бял или сив отпечатък по краставите петна, който изчезва бързо след изваждането на клубените. Тази плесен се намира винаги в почвата. Колкото повече се наторява почвата, толкова тя е по-замърсена с причинителя на крастата, който взема голямо участие при разлагането на торта. Плесента презимува и в краставите клубени, с които тя се завръща отново в почвата,  прониква в новообразуваните клубени през лентицелите — едва видимите дупчици по люспата им или през пукнатинитe на същата. Тук плесента въздейства на клетките към по-бързо деление, след което ги убива. Нови клетки се образуват под загиналите, но и те по-късно загиват и така се следва образуването на безформените петна на крастата.

Крастата се развива по-бързо при висока почвена температура и много по-бавно при ниска. Тя предпочита сухата почва и спира развитието си в много влажните почви. Крастата не се развива в кисели почви, каквито са повечето от балканските почви. Третирането с вар, варова селитра, оборски тор и дървесна пепел подпомага развитието на крастата.

Средства. Ниви, които дават крастави картофи  трябва да се торят с амониев сулфат, който увеличава киселинността на почвата. С същата цел, преди засаждането на картофите, се третира в съотношение на декар по 25—30 кг. сяра на прах с добро качество

Брашнеста краста. (Spongospora subterranea)

Брашнестата краста напада не само картофа, но и сродните му растения. И тя, както обикновената краста, напада само клубените и ги обезобразява, понижавайки тяхната пазарна   стойност.. През последните няколко десетилетия по copта Бинте често бяха наблюдавани поражения подобни на тези, причинявани от брашнестата краста,  но се оказа, че те не се дължат на гъбата Spongospora subterranea, а на прекомерна влага в следствие от проливни валежи. Въпреки това белезите на тази болест трябва да се знаят от всички производители на картофи в страната..

Признаци. Върху младите клубени, брашнестата  краста първоначално се появява  форма  на малки,  кръгли  брадавици  или възвишения, събрани на групички или разпръснати. С нарастването на брадавиците люспата на клубена се пуква звездообразно и се завива назад в нежни фитили. Под напуканата люспа се открива купчина от кафява брашнеста маса, представляваща спорите на гъбата. Те се разнасят лесно след пукването на люспата и в клубена се образува подобна на кратер, кръгла дупка, с дълбочина от 3—4 мм. Това с белезите, които се наблюдават върху извадените клубени тъй като брадавиците се пукат лесно, след като засъхнат. В хранилищата около ямите на брашнестата краста може да се развие слабо сухо гниене.

Причинител. Брашнестата краста се причинява от слузестата гъбичка Spongospora subterranea. Брашнестата маса в откритите дупки по клубените представлява топки от спори. Тези топки се пренасят със почвата в всички посоки. Тези спори не губят кълняемостта си, когато болните картофи се употребяват за храна на добитъка. С торта те попадат отново в нивите. Със затопляне на времето тези спори кълнят в земята, образувайки едно невидимо малко, безформено и слузесто тяло — плазмодиум, който прониква под люспата на новообразуваните клубени и ги заразява, причинявайки образуването на нови прищове. Гъбата може да преживее до пет и повече години в почвата. Студеното и влажно време подпомага нейното развитие. От това трябва да се заключи, че у нас тя може да се появи само във високите планински краища. Третирането с вар засилва развитието на Брашнестата краста.

 Средства. Да се употребява за посаждане само здраво семе и да се предпочитат  устойчиви сортове.  Противно  на някои разбирания, тази болест  се смята за безопасна, но тя в много случаи се оказва причина за унищожаване на посевите.