ВЪТРЕШНО УСТРОЙСТВО НА СТЪБЛОТО

ВЪТРЕШНО УСТРОЙСТВО НА СТЪБЛОТО
13 февруари 2024

Стъблата на тревистите едносемеделни и двусемеделни растения се различават по вътрешното си устройство. Дървесните стъбла също се различават по вътрешното устройство от тревистите стъбла.

Вътрешно устройство на стъблото на тревистите едносемеделни растения.

  Ако разрежем надлъжно свежо или сухо царевично стъбло, на повърхността му откриваме тънка, но твърда кора, а вътре мека сърцевина. В средата й по дължината на стъблото са разположени множество жилки. При наблюдение на тънък разрез от царевично стъбло под микроскоп се забелязва, че отвън кората е покрита от слой плътно долепени клетки, наречени епидермис. Той предпазва стъблото от изсъхване. Основната част на кората е образувана от дребни клетки със силно удебелени стени. Те придават по-голяма здравина и устойчивост на стъблото и го предпазват от нараняване.

Сърцевината е изградена от мека основна тъкан, а всяка жилка сред нея — от дървесни и ликови-проводящи цеви. Те се наричат дървесинно-ликови проводящи снопчета. Вътрешните дървесинно-ликови снопчета са по-дебели, а към периферията — по-тънки. Дървесните цеви на всяко снопче са разположени откъм центъра на стъблото, а ликовите — откъм кората.

Вътрешното устройство на стъблото на всички едносемеделни тревисти растения (перуника, лале, кокиче) е идентично с това на царевицата.

 Вътрешно устройство на стъблото на двусемеделните растения.

 Стъблата на двусемеделните растения имат различно вътрешно устройство. Когато наблюдаваме с микроскоп разрез от стъбло например на лютиче, виждаме, че и то отвън е покрито с епидермис. Вътрешността му е изпълнена с основна тъкан, а сред нея във всяка окръжност са разположени" дървесно-ликови снопчета. Дървесните цеви на всяко снопче и в стъблото на лютичето са откъм центъра, а ликовите — откъм периферията му. Навън от снопчетата остава тъкан, която заедно с епидермиса образува кората на стъблото.

Младите дървесни стъбла на двусемеделните растения също са покрити с кора, образувана от епидермис и основна тъкан. Под кората им се намира един пръстен от ликови цеви, след него — пръстен о дървесни, а в средата.

Проводящите цеви в стъблото на всички растения са свързани с цевите на корена. От тях се отделят разклонения в листата, цветовете и плодовете.

Надебеляване на стъблото.

 Стъблото на много растения, когато нараства едновременно с това и надебелява. Най-силно надебелява стъблото на дърветата и храстите, вследствие на което вътрешното му устройство се из меня.

Когато прережем напречно надебелена клонка от липа (приблизително 3 — 4-годишна), най-отвън виждаме кора, по-навътре — светла дървесина, а в средата мека сърцевина. Кората лесно се отделя от дървесината, особено през пролетта. На повърхността й се намира корков пласт, който я предпазва от нараняване, изсъхване и загиване. При корковия дъб, който не се среща у нас този пласт достига 10 — 15 см. дебелина. Човек употребява корка на този дъб за направа на запушалки, за подметки на обувки, за изолация и др.

В кората на липата по дължината на стъблото се намират ликови проводящи цеви и здрави влакна. След преработване от нея се получават здрави влакна — лико, с което превързват лозите, служи за направа на  въжета и др. Дървесината е  много здрава и трудно се начупва. Тя придава устойчивост на стъблото срещу вятъра. Състои се от дървесни проводящи цеви и други клетки, които образуват по-светли и по-тъмни слоеве, наредени в кръгове. Слоевете (кръговете) са пресечени от радиално разположени отвесни пластинки от основна тъкан.

Сърцевината на липовата клонка е изградена от основна тъкан и заема малка част от стъблото.

Между кората и дървесината на дървесните стъбла се намира камбий, който спомага за удебеляването им. Всяка година от камбия навън се образуват нови ликови цеви, а навътре — по един светъл пролетен и един тъмен летен слой дървесина. По броя на слоевете, наречени годишни кръгове, може да се определи възрастта на отсечените дървета или на отрязани клони. Колкото кръга има по дървесния отрез , на толкова години се предполага, че е дървото.

Стволът на някои наши дъбове и чинари може да надебелее до 2 метра в диаметър. В Калифорния има мамонтови дървета, които трудно се обхващат от 30 — 40 човека.