Виното е по-старо от българската държава

Виното е по-старо от българската държава
7 февруари 2024

Виното, традицията на произвеждането му и културата на потребление у нас са много по-стари от българската държава, създадена през далечната 681 година.

Виното по нашите земи е било неделима част от трапезата и религиозните ритуали още на траките. Счита се, че дори т.нар. сомелиерска чаша, произлиза от ония древни времена, когато траките са я използвали по време на храна или церемонии.


С идването на Аспарух отсам Дунава, виното не изгубва значението си в бита, вярванията и обредите на хората. Напротив - нито при последвалите византийски и османски нашествия, нито днес, то не е преставало да има основна роля, не на последно място и след приемането на християнството, религия, в което виното символизира Божията кръв.


Лозаро-винарството се поставя на широка основа едва сред Освобождението, когато се появили първите големи браншови кооперативи и се поставят основите на индустриалното развитие на производството на вино.


Водещи винарски центрове били Плевенско, Пловдивско, Сухиндолско, Русенско, Мелнишко, Пазарджишко, Ловешко, Сливенско, Чирпанско, като много от тези региони са след най-развитите у нас и днес.


При национализацията и окрупняването след 9 септември, плановата икономика на тогавашната власт довежда до драстични мерки, довели до изкореняване на огромна част от лозовите масиви в страната под предтекст, че това се прави за борба с алкохолизма у нас /по пример на СССР/.


По същото време се издигат огромни винзаводи и навлизат винени сортове от рода на мерло, совиньон блан, каберне, мускат отонел, шардоне, ркацители, траминер, които задълго се превръщат в основни за винопроизводството в страната.


Българското вино се изнася предимно към СССР и останалите страни от Източния блок. Едва в годините преди демократичните промени, българските винопроизводители се обръщат и към пазарите в Западна Европа, САЩ, Япония, Близкия Изток.


Нашите вина попадат в невероятно силна конкуренция по света. Липсата на държавна дотация, разпродажба на безценица на винзаводите, поземлената реформа доведоха до огромни трудности за лозаро-винарите, падане на качеството на гроздето и виното, загуба на пазари, нереални цени, липса на реализация.


В последните десетилетия винарството стабилизира отново позициите си. В страната изникнаха множество лозови масиви, малки винарни и изби, нароиха се винарски изложения, състезания и туристически турове, стъпваме на нови международни пазари, наши вина печелят престижни награди.