Вътрешно устройство на листото

Вътрешно устройство на листото
7 януари 2024

Въпреки, че са твърде разнообразни по форма и големина, листата на всички растения си приличат по вътрешното устройство. От повърхнината на петурата на някои растения (перуника, карамфил) лесно може да се обели тънка прозрачна ципа — епидермис. Останалата част на петурата представлява яркозелена основна тъкан, която е пронизана от листните жилки. Устройството на епидермиса, основната тъкан и жилките се виждат добре при наблюдение с микроскоп.

Епидермисът е образуван от плътно долепени една до друга плоски клетки. Той предпазва листата от нараняване, загниване и изсъхване. Клетките му са прозрачни и пропускат светлина до основната тъкан. Когато наблюдаваме долен епидермис от лист, виждаме, че на много места между прозрачните клетки се намират по две малки зелени бобовидни клетки. Те са разположени една срещу друга с вдлъбнатата си част, така че помежду им се образува продълговато отворче — устица. На площ от един квадратен милиметър се могат да се забележат от 300 до 400 устица.

От клетките на епидермиса се образуват и трихомите на листа. Те намаляват изпарението на водата от листа и предпазват растението от изсъхване. Трихомите на някои растения (мушкато) отделят миризливи вещества, а на други (коприва) съдържат парлива течност. Парливите трихоми лесно се забиват и нараняват кожата на животно или човек, когато се докоснат до растението. Парливата им течност предизвиква силен сърбеж. Тези трихоми служат за защита на растенията.

Основната тъкан заема най-голямата част от петурата. В листа с хоризонтална петура основната тъкан под горния епидермис е изградена от по-големи, продълговати клетки, с много хлоропласти. Те са наредени като стълбове отвесно — стълбчеста основна тъкан.

Останалата основна тъкан е изградена от неправилни клетки с по-малко хлоропласти. Между тези клетки на много места се намират големи пространства с въздух — гъбчеста основна тъкан. Листата с изправена петура (карамфил, перуника) имат стълбчеста основна тъкан от двете страни, а гъбчеста — в средата.

Когато се потопи във вода петурата на откъснат лист от иглика, лук, кала или друго растение и през дръжката му се духне силно, от устицата излизат мехурчета. Устицата на епидермиса са свързани с въздушните пространства в основната тъкан и въздухоносните канали в листната дръжка, стъблото и корена.

През устицата навлиза въздух — така растението се проветрява. Жилките сред основната тъкан са проводящи снопчета от дървесни и ликови цеви. Те са продължение на проводящите цеви на стъблото. Дървесните цеви са разположени откъм горната (вътрешната) страна на петурата, а ликовите откъм долната (външната) страна.

По дървесните цеви в петурата се доставят водата и минералните соли, а по ликовите цеви от листа се изнасят обработените вещества. По-дебелите жилки са обвити от клетки с надебелени, стени. Те придават по-голяма здравина на жилките и петурата. Когато окапалите листа гният, обвивката на жилките им се запазва за по-дълго време.