Измерване на температурата на болните

Измерване на температурата на болните
5 ноември 2023

Измерването на температурата на лежащо-болните трябва да се измерва поне два пъти на ден – сутрин между 7 и 8 часа и вечер между 17 и 18 часа. При бързи колебания обаче тя се мери през 2 – 3 часа. Резултатите от тези измервания се нанасят графически на т.н. Температурен лист.

Температурата на тялото се мери с максимален (живачен) или електронен термометър по скалата на Целзий. Скалата на живачния термометър е разделена на градуси от 35 до 42, като всеки градус е разделен на 10 равни части. Това позволява да се прави измерване с точност 1/10 от градуса. Термометърът се нарича максимален защото след като нивото на живака достигне до определена височина, не се връща обратно и следователно ние виждаме на скалата максималната температура на тялото при извършеното измерване. Важно условие е преди и особено след измерване термометъра да се дезинфекцира посредством етилов спирт или 25 % разтвор от хлорамин. Също така преди поставяне трябва да се провери нивото на живачния стълб.

Мястото на измерването трябва да е подсушена, защото при потна кожа термометъра показва по-висока температура от действителната. Ако болният е прекалено слаб, в тежко състояние или в безсъзнание ръката се поддържа от някого. По време на измерването болния не трябва да се движи, да се намира близо до отоплителни уреди или да пипа термометъра. В повечето случай живачния термометър се поставя в гънката на подмишницата, но при някой случаи се налага той да се постави в устата или в ректума. Така се процедира, когато се налага да се измери температурата при малки деца.

Температурата на здравия човек, измерена в ямката на подмишницата, се задържа с голямо постоянство между 36 – 37 градуса Минимумът й е между 1 и 5 часа, а максимумът – към 17 - 20 часа. Разликата между вечерната и сутрешната температура не надминава 0,5 градуса. Нормалната ректална температура е с 0,5 - 1 градус над аксиларната.

Когато температурата на човешкото тяло е по-висока от нормалната, говорим за трескаво състояние или т.н. (фебрис). Тя е резултат от несъответствието между образуването и отделянето на топлина. Треската е един от най-сигурните признаци за наличие на заболяване.

Понякога висока температура наблюдаваме при напълно здрави хора. Например при топла баня, физически натоварвания, прилагане на грейки и други. При хора, които работят усилено в горещо време (на слънце), особено ако са облечени в дебели и запарващи дрехи, телесната температура се повишава много, достига понякога до 42 градуса по Целзий, и те могат да изпаднат в безсъзнание (топлинен удар)

Между причините за трескавите състояния първо място заемат микроорганизмите и вирусите. Почти всички инфекциозни заболявания протичат с висока температура. Освен това тя може да се повиши и при счупване на кости , при ваксинация с белтъчни вещества (серуми, ваксини), при изгаряния, кръвоизливи, злокачествени новообразувания и други. Повишаване на телесната температура може да бъде провокирано и от силна болка при различни видове невралгии, но не с много висок интензитет.