Повреди по картофа причинени от студа

Повреди по картофа причинени  от студа
28 октомври 2023

Студът вреди на картофа по няколко начини и то през цялото време на неговото развитие — от ранна пролет до късна есен. Студовете след посаждането забавят покълнването с месец и повече. С това те увеличават пораженията от провласяването. През това време бурените, които се развиват при по-ниски температури, вземат връх в зле подготвените ниви и, покривайки ги плътно, пречат още повече на затоплянето на земята.

Така картофите закъсняват в развитието си, пропускайки благоприятната влага и хладина на пролетта и ранната част на лятото и измества своето развитие през горещото и сухо лято. Поради тази причина дават много слаба реколта.

Пролетни слани. Рано покаралите картофи често страдат от слани. Колкото по-късно падна сланите, толкова по-големи са пораженията от тях върху картофа. Осланените надземни части омекват и загиват, но не след дълго време от основите на осланените стъбла покарват нови странични стъбла и посевите се възстановяват и изравняват с запазените от сланата. Осланените посеви е желателно да се обработят внимателно с лека брана, за да се забави развитието на бурените и да се ускори възстановяването на осланените части.

Лятно измръзване. Нощните студове в балканските райони, когато температурата доближава нулата, дори през есенните и ранните пролетни дни да причинят много неприятни поражения по връхните листа на картофа, които са още слабо развити.

В този случай по тях се появяват многобройни дребни, неправилни, мъртви петна, обикновено около 1 мм. в диаметър и то по продължение на средния нерв. По-големите петна преминават през целия лист, докато по-дребните не достигат долната страна на листата. Тази поява на петна се среща обикновено докато растенията са все още млади, но понякога се среща и в по-зрели.

Предполага се, че това поражение по листата се дължи на замръзване, което настъпва когато клетките на листата, в случай и на самите уста, са пълни с вода. Дори когато температурата на въздуха е значително над 0 градуса, при горните условия температурата на клетките около устата пада до нула щом като се засили изпаряването на намиращата се в тях течност, поради сухо и ветровито време. Установено е, че температурата на листата при тези условия може да се понижи до нула, дори когато температурата на въздуха е 5 градуса.

Настъпилите поражения от това замръзване се проявяват едва 10—11 дни по-късно. През първата половина на лятото топлите нощи в планинските райони се следват от много рязко охлаждане призори, което може да причини горните поражения.

Есенни слани. Есенните слани, които падат много по-рано в планинските краища, често поразяват картофите още преди да са завършили напълно развитието си и ги осланяват отчасти или напълно. Паднат ли големи слани развитието на картофите спира внезапно и трябва да се приберат час по-скоро.

След осланяването на листата спира развитието на клубените и те са заплашени от унищожение от насекомите, охлювите, мишките и други полски гризачи и диви животни. Дори и не напълно узрели, осланените картофи са отлични за семе, ако се извадят внимателно и изсушат при умерена температура, те се съхраняват и запазват отлично през зимата.

Измръзване на клубените. Картофът замръзва лесно, когато бъде изложен на температури под нулата. Напълно замръзналите клубени след размразяване са влажни на повърхността, меки и воднисти. Разрежат ли се добиват бързо червено-кафяв до черен цвят.

Такива клубени, докато са замръзнали са годни за консумация, но загниват бързо след размръзване. Когато картофите бъдат изложени за няколко часа на температури от 3 —4° С. под нулата, те не замръзват, но ако ги оставим на топло и ги нарежем няколко часа по-късно ще видим, че водоносните съдове, които имат форма на пръстен и то 7—8 мм. под люспата, са придобили кафеникав цвят.

Всички водоносни съдове на слабо замръзнали клубени потъмняват и се очертават като кафява мрежа във външния пласт на месото. При по-силно замръзване в месото на клубените се появяват отделни кафяви петна.

И в двата случая повредените от студа клубени са негодни за семе, но могат да послужат за храна. Често се твърди, че повредените от студ клубени били сладки. Това не е напълно вярно. Картофите придобиват сладникав вкус когато бъдат изложени в продължение на по-дълго време при по-високи температури.

При такава температура клубените не замръзват, но част от скорбялата им се превръща в захар. След известно време, ако картофите се затоплят, захарта се преобръща наново в скорбяла. От горното трябва да се заключи, че картофите са чувствителни към студа и че при съхраняването им трябва да се полагат грижи защото температурата не трябва да пада никога до нула. Най-добрата температура за съхраняване на картофите е около 3—5° С. над нулата.

Липса на калий. Картофът се нуждае от много калий, който спомага извънредно много за образуването на скорбялата и подобрява трапезните качества на картофа. Въпреки общото схващане, у нас се наблюдава често липса на калий по картофите, особено в по- песъчливите почви.

Първоначално и при слаба липса на калий картофът се развива нормално, но добива по-тъмно-зелен цвят от този на нормално хранените растения. По-късно горната страна на листата добива бронзов оттенък.

Тъканите между нервите се извиват нагоре, а покрайнината на листата се навива надолу. Не след дълго време листата прегарят и загиват. Такива растения дават дребни, воднисти и безвкусни клубени. Липсата на калий може да се отстрани, стига да се забележи в самото начало, като се разпръсне внимателно около гнездата някой лесно-разтворим изкуствен тор, какъвто е калиевия сулфат, от който се хвърля от 10 до 20 кг. на декар.

Най-добре е, разбира се, ако торенето се извърши преди засаждането. Изобилно наторяване с оборски тор, над 2,000 кг. на декар, е достатъчно за възстановяване необходимото количество калий в почвата. Нуждата от калий може най-лесно да се задоволи, ако преди посаждането се хвърли от 100 до 150 кг. дървена пепел на декар..

Черна сърцевина. Всички по-едри клубени могат да заболеят от черна сърцевина след изваждането им, ако се съхраняват на големи купчини и в задушни помещения.

Признаци: Първите поражения се появяват винаги в средата на клубена, която почернява. Почернялата част е в неправилна форма и винаги продълговата по дължината, с разклонения към очите. Цветът на потъмнялата сърцевина варира от сиво-черен до чисто черен. Засегнатата част от месото е твърда.

След време тя изсъхва и се напуква, като образува голяма кухина в центъра на клубена, облечена с черна, жилава, подобна на гума обвивка. В някои случаи в един клубен могат да се появят няколко отделни черни петна. Клубените с черна сърцевина са негодни за консумация, понеже се почистват по-трудно, но ако не са съвсем изсъхнали, те са напълно годни за семе, дори ако се нарежат.

Причина: Черната сърцевина се дължи на липса на чист въздух (кислород) и се появява в едрите клубени, когато бъдат складирани на дебели пластове и големи купчини или бъдат превозвани в плътни съдове. Месото на клубените се състои от живи клетки, които продължават да дишат и когато той се отдели от останалата част на растението.