Измерване на пулса на болните

Измерване на пулса на болните
16 октомври 2023

Измерването на пулса дава представа за работата на сърцето на болния. Пулсът се усеща най-добре върху лъчевата артерия в областта на китката. На това място артерията се притиска силно към подлежащата лъчева кост. Пулсът може да се изследва и върху сънната артерия и на някои други места.

Пулсът се измерва винаги с три или четири пръста, при което артерията се притиска по-добре и се получава по-пълно усещане. Не трябва да се притиска и прекалено силно, защото се нарушава движението на кръвта и се причинява болка. Болният трябва да е в легнало или седнало положение на тялото и напълно отпуснат.

При изследването на пулса се проверява на първо време неговата честота – какъв е броя на сърдечните удари за период от една минута. За тази цел едновременно с броят на сърдечните удари се следи и секундарникът на часовник. Броенето може да стане за половин или четвърт минута, като полученият резултат се умножава по две или съответно на четири. За най-точно измерване е добре пулсът да се брои цяла минута.

При здравия човек честотата на пулса е 60 – 80 удара в минута (средно 70). Но трябва да се отбележи, че пулса зависи от положението на тялото: той се забавя в лежащо положение и се ускорява при изправяне. Затова пулса на болния трябва да се измерва винаги при едно и също положение на тялото.

Ако се установят повече от 80 удара в минута, пулсът ( и съответно сърдечната дейност ) е ускорен. Пулсът се ускорява и при здравите хора при вълнение, физическо натоварване и след хранене. Поради това той не трябва да се измерва веднага след тях, а трябва да се изчака болният да се успокои.

Пулсът се ускорява и при повишена температура на тялото. Ако тя се повиши с един градус, пулсът се ускорява средно с около 8 удара в минута. Повечето заболявания на сърцето също протичат с ускорен пулс, какъвто се среща при по-масивни кръвоизливи, при нервни заболявания и други.

Пулсът се счита за забавен, когато броят на сърдечните удари спадне под 60. Това може да се получи например и при добре тренирани спортисти. Пулсът се забавя и при сън с около 20 удара. Забавянето на пулса е важен признак за повишаване на налягането в черепната кухина – при мозъчни кръвоизливи, тумори, менингити и други.

Резултатите от изследването на пулса също могат да се нанесат графически на температурния лист.

Освен от честотата на пулса трябва да се интересуваме и от неговата ритмичност, която зависи от количеството на кръвта и работата на сърцето. Пулсовата вълна не може да се долови на лъчевата артерия и тогава, за да се уверим, че има сърдечна дейност, се налага непосредствено да прислушаме сърцето. Това става, когато долепим ухото си върху сърдечната област и внимателно се заслушаме в сърдечните тонове.

Ако липсва сърдечна дейност, веднага се пристъпва към направа на непряк сърдечен масаж. За ритмичността на пулса се съди по това, дали отделните удари следват един след друг през еднакви интервали, както е при здравите хора. При някои сърдечни заболявания ударите следват през различни интервали и тогава се говори за неправилен пулс (аритмия ).