Затопляне и охлаждане на тялото

Затопляне и охлаждане на тялото
25 септември 2023

Различава се общо и местно затопляне или охлаждане на болния в зависимост от това, дали се въздейства на цялото тяло, или само на отделни части от него.

Общото затопляне и охлаждане се извършва във вани или чрез влажни обвивания (компреси).

При влизането във ваната болния се потапя във вода до гърдите. За охлаждане температурата на водата трябва да е по-ниска от 32 градуса по Целзий, което се прилага при болни с добра сърдечна дейност. При температура на водата около 35 градуса ваните са нормално поносими за организма, при 36 -38 градуса – са топли и при 38 – 40 - горещи. Горещите вани се използват при болки в коремните органи – бъбречни, жлъчни и други кризи.

Местното затопляне може да се извърши по сух или влажен начин. Първият се понася по-добре от болните. Най- подходящи за тази цел са грейките. В близкото минало са се използвали гумени мехури с устие, което се затваря с винтова запушалка. Грейката се пълнела с гореща вода, като се затваряла добре и се поставя върху тялото като се прикрепва чрез увиване на няколко пласта памучен плат. Използвали са се също така някои импровизирани средства, като нагрети тухли, манерки с вода (в армията), торбички с нагрят пясък и други.

Днес в домашни условия се използват различни видове грейки, захранвани с електрическа енергия при простудни заболявания. Те отделят равномерна топлина и затоплят тялото.

Съществуват също така и химически грейки. Те са направени от непромокаема тъкан и съдържат специален прах. При досег с вода между нея и праха настъпва химическа реакция, при която се отделя топлина. Грейката действа около 3 – 4 часа. Химическите грейки са били използвани предимно при полеви условия.

Грейките са подходящи за употреба при простуда, болки, натъртване, (но не веднага след травмата, а след първото денонощие) и други.

Друг способ за местно затопляне е поставяне на вендузи. Това са стъклени чаши с дебел, заоблен ръб. Най-удобните места за поставянето им са гърбът и кръстът: при мъжете – гърдите, а при жените областта под ключиците. Избягват се местата, където кожата лежи непосредствено над костите.

Понеже вендузите раздвижват кръвта от дълбоките тъкани към кожата за продължително време, те са много полезни при заболявания на дихателните органи – бронхити, пневмонии, плеврити и други.

Влажната топлина прониква по-дълбоко в тъканите и спомага за по-бързото разнасяне на възпалението. Много често се използва подгряващ компрес. Той се състои от няколко пласта, които се поставят последователно на определено място, така че да се покриват един от друг.

Най-напред се взема парче от марля или памучен плат, натопява се в студена вода, изцежда се и се застила върху болното място. Над него се поставя непромокаема тъкан (мушама или пергамент) , която трябва да бъде по-голяма по обем от първия слой и да го покрие изцяло. Най-отгоре се поставя вълнен плат или слой от памук и накрая всичко се увива с обикновен бинт.

При добре направен загряващ компрес между него и кожата се образуват водни пари, нагрети от температурата на тялото, които въздействат топлинно на кожата и допринасят за разширението на кръвоносните й съдове. Действието на компреса продължава около 8 часа, след което той се сваля и проверява. Ако се е запазил влажен, компресът с бил сполучливо направен.

Продължителното поставяне на загряващи компреси върху един и същ участък може да доведе до размекване и подуването й, затова не е препоръчително. Това ще доведе до развитие на възпаления, причинени от проникване на болестотворни микроорганизми. За да се избегне това при наложителност може да се замени водата с антисептична течност (борова вода, силно-разреден етилов спирт и др.). След компреса кожата се подсушава добре.

Подобно на грейките, подгряващите компреси и вендузите се използват широко при простудни заболявания и болкови състояния.

Местното охлаждане се прави с помощта на студен компрес или торбичка с лед.

Студеният компрес може да се направи с парче плат или марля, които се намокрят със студена вода, изстискват се и се поставят на болното място, без да се бинтоват. За 3 – 4 минути компресът се затопля, затова марлята или платът трябва често да топят в студената вода. Студен компрес може да се направи и с лекарствени разтвори, например разтвор от борова вода при навяхване, разтвор от оцет и вода при висока температура.

Торбичката с лед е по-удобен и има по-продължително охлаждащо действие. При липса на лед и наличие на сняг може да се използва вторият за охлаждане, но действието е много по-краткотрайно.

Местното охлаждане предизвиква свиване на кръвоносните съдове и затихване на възпалителните процеси и болки. При апендицит, кръвотечение от стомаха и други вътрешни органи поставянето на торбичка с лед е важно и спешно лечебно средство.