За приятелството като избор на привилегия

За приятелството като избор на привилегия
25 септември 2023

В своя живот ние, по необходимост, се намираме в непрекъсната връзка с хората: нашите семейни, професионални, културни и светски потреби изискват неизброими отношения с тях. Тези отношения с най-разнообразни. Ние съзнателно или несъзнателно се нагаждаме спрямо особеността и индивидуалността на хората, с които имаме работа или с които се срещаме в името на работата, на симпатията, приятелството или роднинството.

Повечето от хората, с които влизаме във връзка, са сами по себе си безразлични: ние свършваме работата, която имаме при тях и ги напускаме, без да ги мислим повече. Когато пак ни потрябват, пак ще си спомним за тях за известно време.

Така е с повечето от хората, които срещаме и с които разговаряме, дори любезно и приятно, на улицата, в локалите, в театър, по домовете. Щом се отдалечим от тях, забравяме ги: те са ни безразлични. Обаче при известни случаи в нашите отношения с хората ние не сме безразлични към тях: някои се очертават като наши приятели, други като наши лъжеприятели, трети — като неприятели.

От своя страна, и ние се очертаваме за тях като такива, без разбира се, тези настроения да се съвпадат, винаги т. е. да се чувстваме тъкмо така настроени към хората, както те се чувстват към нас.

Приятелството, лъжеприятелството и вражеството заслужават да ни позанимаят, защото те са едни от най-съществените човешки душевни проявители в нашите индивидуални и колективни дела и преживявания. Разбира се, че за тяхното огромно значение в социалния живот не ще стане дума тук.

Нека се задоволим да ги разгледаме в нашия личен живот:

Приятелството, в своя съвършен вид, е също твърде рядко. Но, когато съществува, то може да се отбележи като едно щастие за човека. Всеки човек има една върховна потребност от и за душевност. Да говориш открито, да съветваш и да те съветват искрено, да споделяш откровено мисли, впечатления и идеи, да си изказваш мъките и радостите, да се смееш от сърце — това не можеш да вършиш пред всекиго.

Това може най-добре да става в приятелство, но малцина са онези, които са щастливи да имат такова едно приятелство в живота си. Всички други привикват от рано да се затварят в себе си и да практикуват една полу-искреност, полу-откровеност, защото, наистина, опасно, комично или най-малко — досадно е да бъдем с всекиго такива, каквито сме в действителност.

За щастие, ако истински пълното приятелство е нещо рядко, и не всички можем да му се радваме, ние все пак срещаме хора, които чувстваме, че благосклонно, симпатично настроени спрямо нас. Хора, които са ни приятни, на които гледаме с доверие и се чувстваме отзивчиви към техния живот.

В основата на тези наши настроения и разположения към известни хора стои едно необяснимо но мощно душевно състояние — симпатията — което има огромно значение в човешките отношения. Не е още изучено психологически в какво именно се състои тя, как се поражда и защо едно и също лице е симпатично на едни хора, а на други не.

Това зависи от трудноразбираеми , безкрайно сложни психологически отношения, в които влизат две лица, дори и при най-незначителната връзка помежду им. Ние можем да виждаме рядко едно симпатично лице и да не влизаме в дълбока връзка с него, да не разговаряме открито и обстойно с него, но все пак чувстваме, че този човек ни съчувства, че ни цени, одобрява, че сме му приятни и че е наш доброжелател.

Това е вече една ценност за нас, защото всички сме обкръжени от злите влияния, които идват от много хора наоколо ни: лицемерие, завист, подлост, враждебност.

Когато човек е прекарал няколко часа в средата на симпатични хора, чувства се радостен, спокоен, окрилен.

Има редки индивиди, издигнати, които са симпатични не само на едни и други, а на всички. Всички казват за такъв човек: „Какъв е симпатяга! “ Това е човекът, който се чувства благоразположен към всички, защото намира какво да цени у всички. Той се радва на доброто, на придобивките на всекиго, чувства като свой морален дълг да повдигне настроението му, да го подкрепи, да му помогне в каквото и да било. Такъв човек е приятел на всички. Той е една положителна сила. Без да е наш постоянен, личен приятел, той пак ни е някак близък и любим.