Болести по картофите причинени от спори

8 септември 2023

Повечето от болестите по картофа се причиняват от разни плесени. Някои от тях, като маната, могат да унищожат напълно картофените посеви. Повечето от гъбичните болести по картофа са от значение при нашия сух климат В планинските краища тези болести често причиняват големи загуби предимно в полските краища и особено в градинарските райони.

Увяхване.

Увяхването на картофа у нас се причинява от гъбата Verticillium albo-atrum, но в южните части на страната част от увяхването може да се дължи и на гъби от рода Fusarium. Признаците, предизвикани от тези гъби, си приличат почти напълно, поради което ще ги разгледаме заедно. Много други растения, като пипер, домати, син домат и т. н., страдат от същата болест. Тя може да засегне до 70 и 80 % от растенията и да причини големи загуби.

Признаци. По време на цъфтенето някои растения започват да пожълтяват, при други листата им се увиват и започват да омекват, увисват надолу и прегарят. Накрая всички листа загиват. Пожълтяването и загиването на листата започва от долу и върви нагоре по стъблото, докато стигне до най-горните листа. При горещо време пожълтелите листа увяхват и загиват.

Понякога в едно гнездо заболява първо само едно стъбло, но постепенно болестта обхваща цялото гнездо. Ако направим напречен разрез на стъблата на увехналите растения ще видим, че част или всички водоносни тъкани са черни или кафяви.

Силно увехнали растения се изтръгват лесно, поради изгниването на кореновата им система. Клубените на увехнали растения показват обикновено кафяви нишки и петна в месото около пъпа им. Това оцветяване се вижда лесно, ако се разреже клубена на 1 —2 см. от пъпа. До късно напролет заразените клубени остават по-твърди и образуват провласени кълнове.

Причинител. Животът и на двете плесени, причиняващи тази болест, е еднакъв. Те остават през зимата в почвата или във заразените клубени. Проникват в картофеното растение през корените и се разпростират по цялата коренова система. За разлика от Fusarium-ът, който не се простира до стъблото далеч над земята, Verticillium-ът прораства през стъблата и достига чак до листата. И двете плесени проникват в клубените през еталоните и оцветяват техните водоносни тъкани.

Много от клубените на болни растения дават здрави растения. Verticillium-ът се развива при по-ниска температура, докато Fusarium-ът изисква висока температура за своето развитие.

Средства. Тъй като при тях заразата остава земята, за ограничаване на болестта се препоръчва въвеждане при сеитбата на устойчиви растения, каквито са житните. Да се избягва употребата на болни клубени за семе. Това може да се постигне най-лесно като се отстранят всички болни гнезда от онази част на нивата, от която ще се вземат картофи за семе. На силно заразени почви се препоръчва отглеждането на рани картофи, които узряват преди широкото разпространение на болестта.

Склеротично увяхване (Sclerotinia sclerotiorum).

Склеротичното увяхване се среща при много растения. По картофа то се среща повече в зеленчуковите градини, където гъбата, причиняваща тази болест, е широко разпространена.

Признаци. Първите признаци на това увяхване наподобяват тези на останалите увяхвания. Заразените растения добиват бледо-зелен цвят. Първоначално техните листа щръкват нагоре, а по-късно омекват и клюмват надолу. По това време основата на стъблото показва загниване там, където то се допира до земята. Тази част на стъблото е покрита с бяла копринено-подобна плесен, в която по-късно се образуват малки вещества, наречени склероции. Болните растения загиват, а клубените им изгниват от мокрото гниене.

Причинител. Тази болест се причинява от плесента Sclerotica sclerotiorum, която напада почти всички зеленчукови и градински растения, както и слънчогледа. Плесента живее в почвата по гниещи растителни части, от където напада растенията и причинява загниване на стъблата и корените им.

Склероциите са устойчиви на студ и горещина и служат за запазване на плесента при неблагоприятни климатични условия. Есента или ранна пролет те образуват малки уши, в които се образуват невидимите спори на плесента. Тези спори се разнасят във всички посоки и причиняват нови заразявания.

Средства. Редовно преглеждане на посъвите и унищожаване на всички увехнали растения ,когато се забележат признаци на линеене. Честата обработка ограничава също разпространението на болестта.

Мана (Phytophthora infestans).

От гъбичните болести маната е най-унищожителната болест по картофа, особено при силно чувствителните сортове Първенец и Бинте. Тя напада и доматите насаждения. Повечето картофени сортове се нападат от мана, но има такива, които се заболяват по-слабо, както по листата, така и по клубените. Такъв е сортът Царски бъбрек и Яквила.

Признаци. Маната напада всички части на картофа, включително и клубените. Тя се появява обикновено след цъфтенето. Първите петна от мана се появяват обикновено по долните листа. Петната с големи и имат първоначално мокър вид, след което изсветляват, а накрая стават тъмно-кафяви и загиват. При сухо време загиналите части на петната изсъхват и се увиват. При влажно време те увисват и бързо се разлагат, издавайки особен мирис.

Ако прегледаме долната страна на заболелите листа ще видим, особено при влажно време, че первазите на петната са покрити от бяла плесен. Това е най-сигурния начин да различим наличието на петна от това заболяване. Бялата плесен се състои от хиляди израстъци, върху които се образуват милиони невидими семенца или спори, които се разнасят от вятъра във всички посоки и причиняват заразяването на картофа.

При влажно време маната образува в изобилие спори и се разнася така бързо, че в течение само на няколко дни, до седмица, тя може да унищожи цели ниви. Петна се появяват и по стъблата. Тук маната причинява дълбоки мазно-кафяви черти. Не след дълго време, всички надземни части загиват и се свличат, оставайки голите стъбла да стърчат над земята.

При всяко по-силно маносване на листата, спорите на маната се свличат от дъжда в земята, където заразяват и клубените. По тях първоначално се появява едно малко, мазно, кафяво петно, което се увеличава постепенно и при сухо време започва да хлътва навътре. Постепенно петното обхваща голяма част от повърхността на клубена. Ако разрежем тези клубени ще видим, че под петната месото на една дълбочина от 10 мм. е добило ръждив цвят.

Ако земята е суха или ако заразените клубени се поставят в сухо помещение, те изгниват постепенно от сухо гниене и се изсъхват напълно. Обикновено след маната, в загнилите тъкани на клубените проникват други плесени, главно разни видове фузарии, които причиняват сухото гниене.

Причинител. Причинителят на маната, плесента Phytophthora infestans презимува в някои от слабо заразените клубени, които след посаждането дават възможност на плесента да се развие и по младите растения, да образува нови спори и така да се разнесе по околните здрави растения. Единични болни клубени могат да дадат повод да се появи масово болестта в цяло едно землище.

Самата плесен не презимува в земята, нито в остатъците от миналата година, но тя образува понякога едни трайни спори, които могат да презимуват и на пролет, кълнят и образуват по една лятна спора. Тя, пренесена от вятъра, попада върху росните листа и след няколко часа се разпада на десетина малки, плуващи спорички, които покълват и проникват с кълновете си в тъканите на картофените листа.

Тук от всеки кълн се образува цяла мрежа от плесен, която, хранейки се от клетките на листата, ги убива и причинява петната и загиването на листата и всички други части на картофа. Разклонения от плесента в листата се показват на тяхната повърхност във форма на разклонени дървета отрупани с крушообразни, невидими летни спори. Тези спори се разнасят от вятъра и причиняват нови заразявания.

Влагата и хладното време подпомагат появата и разпространението на маната. При сухо време маната или не се появява изобщо, или пък минава незабелязано.

Средства. Тъй като маната се пренася с клубените, наложително е най щателното им преглеждане и отстраняване.

22 септември 2023